През девет нощи в десетата… с Христо Петков: за тайните зад завесата и колко е важно хората да ти вярват
Продължаваме взаимната ни графа с самодейността Нощ на театрите , която през 2022 година отбелязва своето първо десетилетие в България. Следващият неин дипломат, с който ви срещаме, е актьорът Христо Петков - прочетете какво споделя той за игрите с децата си, защо приказките постоянно имат прекрасен край и какво се крие зад завесата.
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
Все повече си мисля, че по-важното нещо в театъра е някак да успееш, несъмнено – през твоя воин, тъй като това е значимо, не толкоз да се занимаваш с някакви външни неща (как ще приказваш, по какъв начин ще ходиш…), а най-важно е хората да ти имат вяра . А с цел да ти имат вяра хората, би трябвало ти самичък да си вярваш. А да си вярваш, значи някак да допуснеш, че това, което се случва на героя, се случва и на теб. Това не значи, че постоянно ти си ти. Да допуснеш, че това, което се случва на героя ти, се случва и на теб, е начална позиция, от която тръгваш. И оттам-нататък можеш да си позволиш да ти се случат неща, които и ти самият не си очаквал.
Горе-долу това е дефиницията за спектакъл и облик, която ми се е избистрила с годините. Въпросът е да можеш да допуснеш, че какъвто и да е героят, колкото и да е отдалечен от теб, би трябвало да намериш нещата, в които въпреки всичко се допирате един до различен и оттова да тръгнеш . След това може да се случат всевъзможни неща. Но съгласно мен е невероятно и на никого нямам доверие, че „ той се потапя в облика и това е един напълно различен човек “ и нямат нищо общо. Няма по какъв начин да стане – всички сме хора и оттова тръгваме.
Какво се промени в театъра за 10 години?
Театърът се трансформира, всичко се трансформира. В театъра с по-бавни темпове в нашата страна се случва смяната , само че може би това не е неприятно.
Как продължава „ Имало едно време… “?
„ Имало едно време… “ употребявам само и единствено с децата си, когато заспиват. Имаме една игра, в която аз не мога да опиша, в случай че по-голямо от двете ми деца не ми каже защо би трябвало да е приказката. Освен това би трябвало да сме легнали, пред заспиване. Синът ми ме предизвика: „ Не знам, ти реши “, и аз му споделям „ няма да стане “…
Краят на приказката какъв е?
Краят постоянно е прекрасен, не може неприятен завършек на приказка. Абсурд. Никой няма да заспи.
Какво има зад завесата на сцената?
Зад завесата на сцената има вътрешности. Така се показваме ние. Освен кабели, прожектори и всевъзможни неща, които не са направени по тази причина публиката да ги вижда, има и всевъзможни други вътрешности – това са взаимоотношения сред артисти, хора зад кулисите , всеки се настройва по друг метод, някои хора се концентрират и са тихи, други се лигавят, с цел да си изкарат силата, да се вкарат в някаква кондиция и да са подготвени. Има много забавни неща. Общо-взето съвсем всичко остава прикрито, с цел да забележим това, което е, когато се вдигне тази завеса.
Какво има през девет планини в десетата?
Винаги съм си мислил, че през девет планини в десетата има нещо доста малко, тъй като като се каже „ през девет планини в десета “, си представяш някакъв заплашителен път, на третата планина си към този момент доста изтощен, няма да можеш да стигнеш докрая, четвъртата-петата, това са реки, преплувания, катерене, произшествия, всевъзможни неща. И най-после отиваш и в действителност там стои нещо доста малко.
А през девет Нощи в десетата?
Нещо доста хубаво ще е, нещо доста предстоящо. През девет нощи, с цел да схванеш какво има в десетата, вероятно не спиш доста, има някакво огромно очакване. Сигурно е нещо, обвързвано с някаква заря или някакво грубо празненство. Някаква страшна загадка се разкрива, тъй като с това свързвам Нощта. Тя носи някаква Тайна.
Приказката за Нощта е…
Можем да кажем по този начин – в случай че би трябвало да има някаква приказка за Нощта, тя би била обвързвана с Деня и техните взаимоотношения. В Деня има слънце, в Нощта – звезди. В Деня има топлота, в Нощта – студ. Като примерно можем да сложим и едно такова изискване – „ само че не постоянно “. Може би по този начин се споделя самата приказка – Но не постоянно.
Нощ на театрите
Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
Все повече си мисля, че по-важното нещо в театъра е някак да успееш, несъмнено – през твоя воин, тъй като това е значимо, не толкоз да се занимаваш с някакви външни неща (как ще приказваш, по какъв начин ще ходиш…), а най-важно е хората да ти имат вяра . А с цел да ти имат вяра хората, би трябвало ти самичък да си вярваш. А да си вярваш, значи някак да допуснеш, че това, което се случва на героя, се случва и на теб. Това не значи, че постоянно ти си ти. Да допуснеш, че това, което се случва на героя ти, се случва и на теб, е начална позиция, от която тръгваш. И оттам-нататък можеш да си позволиш да ти се случат неща, които и ти самият не си очаквал.
Горе-долу това е дефиницията за спектакъл и облик, която ми се е избистрила с годините. Въпросът е да можеш да допуснеш, че какъвто и да е героят, колкото и да е отдалечен от теб, би трябвало да намериш нещата, в които въпреки всичко се допирате един до различен и оттова да тръгнеш . След това може да се случат всевъзможни неща. Но съгласно мен е невероятно и на никого нямам доверие, че „ той се потапя в облика и това е един напълно различен човек “ и нямат нищо общо. Няма по какъв начин да стане – всички сме хора и оттова тръгваме.
Какво се промени в театъра за 10 години?
Театърът се трансформира, всичко се трансформира. В театъра с по-бавни темпове в нашата страна се случва смяната , само че може би това не е неприятно.
Как продължава „ Имало едно време… “?
„ Имало едно време… “ употребявам само и единствено с децата си, когато заспиват. Имаме една игра, в която аз не мога да опиша, в случай че по-голямо от двете ми деца не ми каже защо би трябвало да е приказката. Освен това би трябвало да сме легнали, пред заспиване. Синът ми ме предизвика: „ Не знам, ти реши “, и аз му споделям „ няма да стане “…
Краят на приказката какъв е?
Краят постоянно е прекрасен, не може неприятен завършек на приказка. Абсурд. Никой няма да заспи.
Какво има зад завесата на сцената?
Зад завесата на сцената има вътрешности. Така се показваме ние. Освен кабели, прожектори и всевъзможни неща, които не са направени по тази причина публиката да ги вижда, има и всевъзможни други вътрешности – това са взаимоотношения сред артисти, хора зад кулисите , всеки се настройва по друг метод, някои хора се концентрират и са тихи, други се лигавят, с цел да си изкарат силата, да се вкарат в някаква кондиция и да са подготвени. Има много забавни неща. Общо-взето съвсем всичко остава прикрито, с цел да забележим това, което е, когато се вдигне тази завеса.
Какво има през девет планини в десетата?
Винаги съм си мислил, че през девет планини в десетата има нещо доста малко, тъй като като се каже „ през девет планини в десета “, си представяш някакъв заплашителен път, на третата планина си към този момент доста изтощен, няма да можеш да стигнеш докрая, четвъртата-петата, това са реки, преплувания, катерене, произшествия, всевъзможни неща. И най-после отиваш и в действителност там стои нещо доста малко.
А през девет Нощи в десетата?
Нещо доста хубаво ще е, нещо доста предстоящо. През девет нощи, с цел да схванеш какво има в десетата, вероятно не спиш доста, има някакво огромно очакване. Сигурно е нещо, обвързвано с някаква заря или някакво грубо празненство. Някаква страшна загадка се разкрива, тъй като с това свързвам Нощта. Тя носи някаква Тайна.
Приказката за Нощта е…
Можем да кажем по този начин – в случай че би трябвало да има някаква приказка за Нощта, тя би била обвързвана с Деня и техните взаимоотношения. В Деня има слънце, в Нощта – звезди. В Деня има топлота, в Нощта – студ. Като примерно можем да сложим и едно такова изискване – „ само че не постоянно “. Може би по този начин се споделя самата приказка – Но не постоянно.
Нощ на театрите Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ